Д  И  Н  А  М  И  К  А

 

ЦЕНТЪР ЗА ПСИХОТЕРАПИЯ, ПСИХОЛОГИЧНО И

ПСИХИАТРИЧНО КОНСУЛТИРАНЕ

 

 

Начало
Терапия и консултиране
Проекти
Обучения
Екип
Психичното
на фокус
Обяви
Координати
English
Français

 

 

 

 

 

 


Бременността като връзка между майката и нейното дете

Валентина Милчева

Мисля си за бременността и за преживяванията на жената, когато е бременна. Това е тема, която по един или друг начин вълнува много жени. Още като малки, момичетата експериментират с ролята на майката, повиват куклите си или им се карат. Изпращат момчетата на работа, защото така правят татковците, докато те – „майките” приготвят вкусен обяд или вечеря от зелени листа. Поне така играехме, когато аз бях малка, което не беше чак толкова отдавна и все пак, може би сега е малко по-различно. Но да се омъжиш, да имаш деца, това са все неща, които сякаш са съществена част от това да си жена, която освен жена е и майка, и дъщеря. И все пак сега е по-различно, защото сякаш вече не е така ясно какво иска една жена. Мисля, че сега е по-объркващо и неясно, защото от една страна, желанието на жените в много голяма степен е насочено към работата и развиването на тяхната професионална роля. Те не са длъжни да стават наистина майки. Общественият морал не повелява задължително това, така както за мъжете в днешно време е доста неясно какво точно означава да си мъж. И заедно с това у жените в един или друг момент, невинаги и не по едно и също време, но понякога се появява желанието да бъдат майки, да имат деца.

Когато темата за бременността започне да вълнува една жена

И все пак кога е подходящо да имаш бебе и въобще това ли е правилният въпрос? Има много книги и материали за периода, в който чакаш бебе, за периода, който обхваща самата бременност. В тази статия присъства също. Но има много въпроси, чиито отговори е трудно да бъдат написани за периода, в който жената обмисля възможността да забременее. Въпросите тогава, макар и често едни и същи, са много лични и са свързани с конкретната история на всяка жена. Повечето от тях се отнасят до връзката с партньора, до чувствата на жената към партньора, до сигурността, която преживява с него, удовлетвореността от живеенето с него, до нещата, от които може би чувства, че трябва да се откаже. Малко повече изследване би довело до въпроси, свързани със самите жени, с личните ресурси и капацитет, най-ранните преживявания с родителстващите фигури, може би. Въпросите биха провокирали жените да конструират въображаемо живота си и да видят как той изглежда, ако има трети. Биха проверили как се усещат в ролята на майка и биха си представили партньора си като баща. Понякога социалните фактори и възрастта често повлияват това решение. Тогава остават въпроси, които сигурно никога нямат да намерят своя отговор...

Учителят ми по психодрама често споделя, че желанието за бебе би следвало да е породено от желанието към мъжа, с когото си. Всяка жена, която е била влюбена, може би е изпитвала това – да иска да има бебе от мъжа, когото обича и именно заради това. Да иска да го дари с бебе, което е резултат от желанието към него. Тогава знае, че иска бебе не заради самото бебе, не и заради себе си само, а като част от любовта, която ги свързва. Ако чрез сътворяването на бебето се стреми да придаде смисъл на собствения си живот, това може да бъде много заплашително за малкото същество впоследствие. В този случай детето е натоварено с прекалено много отговорност и очаквания, които ще трябва да оправдава. Може и да понесе много вини, ако не оправдае или не иска да оправдае положените в него очаквания, защото си има собствени стремежи..

Желанието на жената към мъжа впоследствие би подпомогнало триъгълните взаимоотношения между нея, мъжа и детето. То би подпомогнало майката, която първоначално е била изцяло отдадена на бебето, на неговите нужди и интеракциите с него, да насочи отново част от вниманието си към бащата и той да бъде включен като много важна фигура в живота на детето. Този процес на постепенното отделяне на детето от майката, съчетано с нарастващата роля на бащата в живота му, е изключително важно за неговото психично функциониране и оформянето му като самостоятелна и отделна личност.

Когато жената и мъжът са влюбени един в друг и между тях има желание, разбирателство, близост и загадка, тогава сексът между тях ще е вълнуващ, с много енергия и заряд. Именно този заряд си представям, че после ще бъде предаден на детето, което е резултат от тяхното интимно преживяване. Енергия, с която да влезе в живота, да търси предизвикателства и да намира начини да се справя с тях. Може би малко преувеличавам. Начинът, по който детето бива възпитавано впоследствие, връзката, която има с майката и степента, в която тя може да му даде усещане за света като достатъчно сигурно място, което може да бъде изследвано и опознавано, в голяма степен ще определят нагласата на детето към околния свят. Бащата има важна роля, той е първият втори друг, когото детето опознава. Той е първата връзка с външния свят. Обикновено той е човекът, който работи, докато майката гледа детето. Работата е нещо, за което детето може само да фантазира в началото, той е носител на непознатите неща, идващи отвън.

А „сексуалният съюз между майката и бащата осигурява факт, солиден факт, около който детето може да изгражда фантазията, скала, за която може да се държи и срещу която да рита. Освен това той осигурява част от естествената основа за лично разрешаване на проблема на триъгълното взаимоотношение.” И още: „Детето наистина е много чувствително към взаимоотношенията между родителите и ако всичко върви добре „зад кулисите”, така да се каже, детето е първото, което ще оцени този факт и ще е склонно да показва високата си оценка, като смята живота за сравнително лесен и е по-доволно и податливо на ръководство. Предполагам, че това означава бебето да усеща „социална сигурност”. (цитатите са от Доналд Уникът)

Иска ми се да ви представя една теория за това, което се случва с майката по време на бременността – периодът, който би могъл да оказва влияние върху обсъжданата тема, а именно – формирането на привързаност при детето.

Психодинамика на бременността

В ранния период на бременността, майката може да възприема зародиша като навлизане, интрузия от отвън в тялото й. Първото тримесечие е време на нормална амбивалентност относно бременността. Дори и при планирана и желана бременност, много е вероятно жената да преживява противоположни чувства и емоции относно възможните последици от бременността й върху кариерата й, връзката с мъжа й, бебето й и дори собственото й съществуване.

С навлизането във второто тримесечие, тя обикновено е способна да разпознае бременността като част от нея, която да бъде подхранвана и защитавана, по начина, по който човек обикновено защитава своя Аз. Тя развива капацитета да променя своята либидна енергия в нарцистична грижа за бебето в нея като част от своя Аз.

По-късно се появяват много осезаеми признаци за съществуването на отделно живо същество в нея. Тя чувства движение на бебето в нея. Може да види образа му върху ултразвуков екран. Може да усеща различните му части и разпознава стиловете на един независим от нейния сън и събуждане. Тя започва да идентифицира плода като цялост, различна от нея, като отделна личност с независими движения, независими характеристи на съня, хълцания и личностни черти.

Тя може да започне да инвестира плода като любовен обект, отделен от нея (Bibling,1961).

Въпреки, че тези психологически етапи грубо очертават трите триместъра на бременността, в значителна степен покриват основните аспекти на бременността.

Преди бебето да се роди, майката и бащата играят с него и му приказват. Те проектират много черти върху него. Те обмислят неговия пол и му дават имена като често имената, мислени за бебето, са различни от името, което ще му дадат, след като се роди.

Когато бебето се роди, майката трябва да го разпознае като нова личност, различна от бебето, което е било вътре в нея. Тя трябва да изостави представата за вътрешното бебе и да се прикрепи към външното бебе, което е нова личност с определен пол и със свои собствени характеристики.

По време на първите месеци след раждането на бебето, майката в известна степен продължава да го възприема като част от себе си. Тя обикновено влага много неща от себе си в бебето и се намира в състояние на “първична майчина погълнатост” от нуждите му (Winnicott,1975). За да разпознава и отговаря на нуждите на бебето от поддържане, хранене и успокояване, за да участва в интеракциите с него, майката често използва различни психологически механизми, които й позволяват да прави това. Тя, например, несъзнавано се идентифицира със своето дете, докосва се до емоции, които са част от неговите емоции, за да може да откликне на тях. Друг психологически механизъм, който ползва, е проектирането на собствени чувства върху детето си. Това означава, че майката е много възможно да се свързва с преживявания, които тя самата е имала като бебе или малко дете, за които е трудно един възрастен да си даде сметка, но в отговор на тях, да прави определени действия и да извършва определени поведения към детето и отговаряйки на неговите нужди, да отговаря и на собствените си. Ползването на тези механизми, които са част от нормалните его-функции, позволява на майката да осъществява емоционална връзка със своето малко дете.

Невинаги, обаче, нещата протичат гладко. Определени фактори биха могли да водят до разстройство на привързаността или трудности в родителстването. Майката може да продължи да възприема бебето като по-различно от това, което е и да му приписва характеристики, които не са негови. В нормалното, здраво развитие това не е проблематичен процес. Майката може да каже, че бебето има носа на баща си или темперамента на дядо си, но при разстройство на родителстването, тя може да проектира негативни характеристики от нейното собствено минало. Ако бременната жена е имала ранни конфликти със собствената си майка, това може да доведе до трудности в процеса на привързване към дете й. Депресивните майки често по-трудно откликват на нуждите на бебето и по-рядко имат удовлетворяващи, синхронни интеракции с него. А майката е тази, която първа отразява бебето, отразява света около него. Когато етапите на бременността не са протекли гладко по редица причини, например майката има негативни спомени от времето, когато тя е била родителствана, това е възможно да повлияе връзката с бебето й. Възможно е за майката да е трудно да преживява контакта с бебето като удовлетворяващ. Възможно е то да изгради представа за света като несигурно място или чувство, че не е ценно и това да окаже влияние върху начина, по който ще се свързва впоследствие с другите, както и върху собствения образ за себе си.


Юни 2011


Creative Commons License Съдържанието на този сайт се разпространява под условията на Криейтив Комънс лиценз.