• В миналото възпитанието на децата се е основавало най-вече на авторитет и правила. Сега основна ценност са индивидуалните права на детето и все повече стават нещата, които са му разрешени.


• Преди децата са били подготвяни за пазара на труда в условията на недостиг. Сега все повече те се насочват към търсене на удоволствие и консумиране на блага.


• Семейният живот заема все по-малко време. Живеенето в разширени семейства е по-скоро рядкост. Увеличава се броят на децата, които голяма част от времето растат сами вкъщи.


• Под съмнение са поставени редица традиционни норми и модели на поведение. Границите между детството и възрастността стават по-неясни и относителни.

• В миналото депресията при деца се смята за рядко заболяване; сега проучвания твърдят, че засяга между 8 и 20 % от децата и юношите.


• Преди се е смятало, че депресията при децата е много различна от тази при възрастните; сега тя се разглежда като много сходна.


• Преди изключително рядко се е мислило за предписване на лекарства, сега антидепресантите стават основно средство за лечение.

В тези бързи промени има опасност да загубим ориентирите си. Изглежда лесно прекомерно да медикализираме дистреса при децата. Да го наречем депресия. Да приемем, че това е болест, която се лекува с лекарства, заместващи предполагаемия недостиг на радост и удоволствие. Такава нагласа може да ни даде привидно спокойствие, че нещата са ясни и под контрол. Но така е вероятно да пропуснем да разберем какво става с детето или юношата.

Този подход малко прикрива факта, че понятието депресия описва регистър на преживявания, които възникват в резултат на различни фактори и е вероятно да се повлияят от различни мерки и лечения. Допълнителна опасност е, че с диагнозата депресия поставяме фокуса върху детето за сметка на средовите и семейни фактори, които често имат мощни - ако не и решителни - приноси за състоянието на детето и юношата.

Ето защо, когато детето е нещастно, е необходимо:

• Да направим внимателна оценка на участващите фактори - индивидуални, семейни, средови.


• Постоянно да се стремим да разберем какъв е смисълът на преживяването за детето;


• Да изградим терапевтичен план (тогава, когато се налага), който отчита участващите фактори, така че да бъде индивидуален - насочен към конкретното дете и неговото обкръжение.

1. Timimi, S. Rethinking Childhood Depression. British Medical Journal 2004, 329, 1394-7.

Кимон Ганев и Веселина Ганева

Февруари 2012