Д  И  Н  А  М  И  К  А

ЦЕНТЪР ЗА ПСИХОТЕРАПИЯ, ПСИХОЛОГИЧНО И

ПСИХИАТРИЧНО КОНСУЛТИРАНЕ

Празнични мисли

Никулден, Бъдни вечер, Коледа, Нова година, Васильовден, Йордановден, Ивановден. Около зимното слънцестоене са се разположили поредица от големи дни. Празниците се изправят срещу нас. Празни. Правят просека в ежедневието ни. Какво ще се разкрие в светлината, появила се в празнотата на просеката? Какво ще изберем да поставим на това място?

Независимо доколко си даваме сметка за избора, пред който сме изправени, той е неизбежен. И предизвиква стрес. В скоби - всяка промяна предизвиква стрес. Стрес може да означава прекомерно напрежение и тревожност. Стрес означава също мобилизация на ресурсите да посрещнем ...

Всъщност, да посрещнем какво?

Изтекла е година от предишния празник. Затворил се е четирисезонният цикъл. Време за равносметка? Гледаме назад - какво сме постигнали; гледаме напред - накъде сме се устремили. Можем да се опитаме да направим списък на делата, които сме осъществили и на тези, които ще се опитаме да случим. А също да се обърнем навътре към себе си - как сме се чувствали през изминалата година, как ще бъдем занапред. Как се спогаждаме със себе си - харесваме ли се? Как се разбираме с другите?

В търсенето на отговорите може да се зарадваме, натъжим, разгневим, да ни обземе завист или да се изпълним с вдъхновение. Но винаги ще се вълнуваме, ако истински сме се запитали. И ако сме се запитали истински, ще имаме отговори и преживявания, които ще се опитаме да наместим в себе си.

Може и да не го мислим чак толкова задълбочено. Празникът е сътресение. Нещо като тупване с юмрук по телевизора, чиито настройки малко са се десинхронизирали. Понякога помага. Току виж, че потупнати от празника се поизбистрят идеите, емоциите и очакванията ни. Потупването (дано не е тежък удар) най-малкото ще бъде повод за прекъсване, в което да излезем от хипнотичната повторяемост на делниците ни такива, каквито сме ги подредили.

Може малко по-задълбочено. Празникът е опиянение (не в буквалния смисъл на думата). Екстремно преживяване, което ни зарежда и изстрелва в следващата годишна орбита. Опиянение, в което да научим повече за себе си. Един от пътищата към божественото е чрез опиянение и обсебване. Което не значи, че всяко опиянение е непременно път към духовните слоеве. Имаме и друг възможен път към трансцендентното - чрез съзерцание и вглъбеност. Макар последните рядко да са възможни в празничната суматоха - изборът е наш.

Да направим скок към други дълбини. Празникът прекъсва делничния ни ритъм и напомня, че всяко нещо има край. Животът има край. От тази перспектива изборите, които правим във всеки момент, добиват друга тежест. Та ние няма да имаме отново този момент; ще разполагаме с други, но този ще е отминал. Отговорността нараства; собствената ни значимост нараства. Парадоксално, защото от гледната точка на безкрая сме точка в необятното, но от гледната точка на уникалността на момента всичко най-съществено е тук и сега.

Накрая малко и по домашному. През празниците прекарваме много повече време с хората, споделящи житейския ни път. Понякога това носи любов и радост. Понякога е тежко, защото много неща сме оставили затлачени помежду ни. Дремещи конфликти напират да излязат от килера. Собственият принос към връзките с близките ни е на дневен ред. Какво им даваме? Какво искаме да получим? Как искаме и как даваме?

Но - стига толкова приказки, че идват празници! Да се хващаме на работа, за да ги посрещнем. Понякога използваме трескавата подготовка да се измъкнем от въпросите, поставяни ни от предстоящето ознаменуване. Както и да решим да го подхванем, нека се готвим за идващите

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

Кимон Ганев

Декември 2009

Съдържанието на този сайт се разпространява под условията на Криейтив Комънс лиценз.